Днес живеем във време, в което дигитализацията и онлайн пространството се превръщат в неделима част от ежедневието ни. Неограниченият достъп до информация дава много възможности, а интернет се оказва основният ни помощник и пътеводител в много наши дейности в това число и разработването на дипломната ни работа. За съжаление обаче с времето злоупотребите в тази посока започнаха да стават все по-неконтролируеми и в един момент се стигна до там, че много дипломанти започнаха да предават директно свалени от интернет чужди авторски научни трудове, представяйки ги за свои. И ако в началото на дигитализацията „този номер“ минаваше, тъй като самите университети нямаха механизма за проверка на оригиналността на студентските разработки, то от няколко години насам плагиатството е „хванато“. Постепенно както в световен, така и в национален мащаб университетите започнаха да разчитат на различни софтуерни програми, които засичат чуждите авторски текстове, свалени от онлайн източници. Вече и всички българските университети разполагат с различни системи за проверка на плагиатски текстове, а към настоящия момент „топ детективът“ сред тях е т.нар. система Moodle. Тя бе въведена като система за управление на обучението в Софийския университет и в НБУ след като извънредната ситуация, причинена от пандемията COVID-19, изведе на преден план необходимостта от образование в дигитална среда. Основното предназначение на Moodle е да подпомага преподавателите при предоставянето на техните онлайн курсове и обучение, но многофункционалността на системата измести и използваните досега от университетите програми за проверка на оригиналността на текстовите документи.
След това кратко представяне на системата Moodle, нека видим защо тя е много „опасна“ за всеки, който е копирал някой и друг чужд авторски текст или пък е решил, че ще може да „мине“ със защитена вече чужда дипломна работа дори и в университет извън България. Като начало тази „умница“ разпознава текстове на няколко езика – на английски, немски, испански, руски, полски, румънски, арабски, грузински, български, азербайджански, украински, португалски, хърватски, турски, италиански, френски, холандски и др. Освен това тя проверява доста прецизно броя заемки и първоизточниците им както в интернет, така и в съществуващата база данни на архивирани в дадения университет защитени вече дипломни и дисертационни трудове посредством два коефициента на съвпаденията. Накрая системата създава подробен Доклад, в който прецизно е представена информация за плагиатските заемки. С две думи – системата „хваща“ и представя всичко. Това не означава обаче, че вие не можете да използвате източници, взети от онлайн пространството или чужди научни трудове, защото теоретичната част от дипломната работа в своята същност представлява представяне на чуждите концепции и теоретични постановки. Когато те са коректно цитирани и представени във вашия текст, то няма от какво да се притеснявате, защото се придържате към изискванията за изготвяне на дипломна работа. В тази връзка изготвените от нас бакалавърски и магистърски тези се отличават с авторско съдържание и коректно представяне на използваните източници, за което говори и безупречността им при проверката на университетските системи за плагиатски текстове.